Антонин Пий Рожден ден, дата на раждане

Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин Пий (на латински: Titus Aurelius Fulvius Boionius Arrius Antoninus Pius) е римски император от 138 до 161 г., член на династията на Антонините и четвърти поред от т.нар. „Петима добри императори“.

Наследник на благородническата фамилия Аврелии, с корени в галския град Немаус (Ним), Антонин прави успешна кариера на сенатор и управител на Азия и Сирия, достига консулство през 120 г., ставайки доверено лице на император Адриан, когото впоследствие наследява. Антонин получава от Сената прозвището Пий („благочестив“) заради предаността му Адриан, който е обожествен по негово настояване, въпреки първоначалното несъгласие на повечето от сенаторите.

Придържа се към относително мирна и насочена към подобряване на положението на простолюдието политика. Той поддържа близко сътрудничество с консервативното сенатско ръководство. В културно-идеологически аспект Антонин изоставя новаторския курс на космополитност провеждан от Адриан и се стреми отново да изтъкне водещото място на Рим и Италия спрямо провинциите.

На Марсово поле в Рим е издигната паметна колона в чест на военните му победи. Друга забележителна постройка от времето на Антонин е храмът мавзолей на Антонин и Фаустина (първоначално посветен посмъртно само на жена му Фаустина Стара).

През март месец 161 г. Антонин се разболява от треска и на 7 март умира. Причислен е към обожествените императори. Неговото управление става модел за подражание на следващите владетели, някои от които приемат името Антонин в знак на почит към него и добавят титлата Пий (Pius) към официалните си звания.